Прочетен: 15390 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2011 18:01
Той е свръхбдителен, недоверчив, тревожен, престорен в поведението си. Колкото повече натрупва опит във властта, толкова повече се бои да не изгуби контрол. Идва момент, в който отпускането е невъзможно. Във всяка ситуация той търси позицията “отгоре”, всеки поздрав е таен заговор, всеки познат, приятел, близък има стойност дотолкова доколкото е средство за изстрелване напред и нагоре. Цената няма значение. Морал и добродетели? Те са за простолюдието. Участието във властта за него е стратегия на висшия ум, игра на шах и за да се задържи на гребена на вълната трябва да е най-добрия, всеки ден, 24 часа в денонощието. И да внимава кой от безкрайните орди ласкатели ще забие нож в гърба му. Времето, когато стремежът към политическия пост е бил продиктуван от суета, амбиция и търсен най-вече като “най-краткия път към големите пари” е останал отдавна в миналото. Властта вече не е средство за автоматично сбъдване на “детските мечти” като скъпа, мощна кола, рояци красиви жени, гравитиращи около теб, все по-далечни пътешествия и разточителен начин на живот, на който би завидял всеки индийски махараджа. Властта се е превърнала в самоцел, в невротично преследване на медената питка. Щастието все не идва, но пък всеки ден е битка за “утре”.
Цената – постоянно усещане за неудовлетвореност, тревожност и невъзможност за почивка. Защото безкрайното контролиране изисква огромно напреженние, свръхбдителност, недоверие и отхвърляне на отпускането.
Резултатът – невъзможност за изпитване на удоволстие, чувство за самота, страх от провал, влошаване на съня и здравето, страх от изпитване и показване на емоции.
Къде свършва нормалният стремеж към власт и утвърждаване и започват мъчителните изживявания на властовата невроза?
Принципът на властта е заложен в потребността от утвърждаване. Индивидът принадлежи към дадена група и има място и статус в нея. Стремежът към утвърждаване в групата и борбата за власт и влияние са заложени в поведението ни като средство за удовлетворяване на повече потребности по по-качествен начин. В животинския свят водачът утвърждава властта си чрез качествата си – сила, ловкост, издържливост, умение за оцеляване. След като се докаже като безспорен лидер получава правото да се храни пръв и колкото пожелае, без значение какво остава за другите. Разликата е, че след като се е нахранил той отстъпва останалата храна на групата и така властовата йерархия е част от оцеляването на самата група, а индивидуалните привилегии са средство за поддържане на лидера като най-значимия индивид за общността.
При хората поведението на водачите излиза от тази ясно регламентирана схема. Стремежът към власт е средство за удовлетворяване на лични потребности, а в по-късен стадий се превръща в самоцел. Преследването на властта заради самата власт се нарича властова невроза и е своеобразен наркотик и метаудоволствие. Чрез нея се правят опити за задоволяване на други потребности – нехармонични семейни отношения, незадоволителен сексуален живот, неотработени комплекси. За съжаление една потребност не може да се удовлетворява чрез друга, а чувството за власт и тотален контрол не прави сексуалният живот по-добър. За сметка на това лидерът започва да губи подкрепата на групата /и обществото/ и да привлича тяхната враждебност. Това налага неговата смяна, която в човешкия свят се извършва преждевременно – при животните водачът се сменя, когато остарее и се появи негов достоен заместник.
Мандатността донякъде спасява обществото и “заразените” политици от властовата невроза. Донякъде – защото стремежът им да останат във властта на всяка цена продължава да ги тласка по надолнището. Мисълта, че вече няма да са “фактор, който пише история” е непоносима и може да се сравни единствено с мъката по изгубените възможности за по-голямо обогатяване. Идва момента в който всички ласкатели си обръщат гърба и вече падат в краката на новите “силни на деня”. Невротичният политик трябва безславно да се завърне в родния си град и да носи само титлата “бивш”. Предстои му нелека задача – да убеди някого, че има нужда от него и да се надява някой ден да се завърне отново във властта.
Уравновесените и
мъдри лидери, които са останали недокоснати от изкушението да преследват
властта заради самата нея, успяват да поддържат успешна кариера и след края на
мандата си, макар и на по-ниски постове. В някакъв смисъл те самите предпочитат
спокойствието и сигурността на подобни « топли и защитени местенца» за сметка
на по-спокоен живот с по-малко ангажименти.
Единствените “имунизирани” срещу властовата невроза са идеалистите. За съжаление, когато се сблъскат с “перверзната” и опорочена система на управление, те предпочитат да се оттеглят. Други претърпяват обратна метаморфоза на личността и приемат “ценностите” на актуалния политически морален кодекс. “Хапчетата”, които биха предпазили бъдещия политик от този коварен психологически капан се наричат зрялост на личността, мъдрост и умереност.
Светлината на прожекторите носи повече главоболия, отколкото ползи. Тук човек трябва да прецени на кое държи най-много. За някои действително е по-полезно, когато всички погледи са вперени в тях. Даже имат нужда от това. Но не могат да се спасят от последствията.
На всяка крачка - нерви. Не ми звучи много интригуващо. Аз предпочитам да наблюдавам отстрани - така се виждат повече и по-истински неща.
12.05.2011 18:41
12.05.2011 19:26
PP думата "перверзия" също се споменава, но само един път, което пък е нищо в постинг за политици...И "опорочаване"...един път... Почти се получи постинг по твоя вкус :)))
Ще ми повярваш ли, че преди около 10 години е имало предложение политици и държавни служители да бъдат подлагани на тестове за интелигентност. Е, най-силни протести били регистрирани от Парламента и БАН. Това някак налага изводите от само себе си.
Ще ми повярваш ли, че преди около 10 години е имало предложение политици и държавни служители да бъдат подлагани на тестове за интелигентност. Е, най-силни протести били регистрирани от Парламента и БАН. Това някак налага изводите от само себе си.
Не се изненадвам.Изводите са доста притеснителни.
Надявам се коефициентите им на интелигентност да са достатъчни, за да могат да си извършват нормално поне основните жизнени функции.А за другото - каквото остане, ако остане. :-)
Така или иначе ще пренапишат новата история още поне 5-6 пъти, групово-партийната отговорност ще се размие качествено в дезинформационна мъгла и току виж някои недооценени сега политици се окажат герои на прехода и спасители на нацията :)
Значи, викаш, да не се кандидатирам за президент. Точно навреме дойде твоят съвет, защото тъкмо обмислях кандидатурата си.
Първанов няма да участва - нали свършва вторият му мандат. Но той и без това не ми е конкуренция. Виж, Бате Бойко може да създаде известни затруднения, но в крайна сметка ще го катурна.
Бе, к'во се замислих толкова? Ти вече ме отказа от изборите.
Казано е, умните хора се занимават с бизнес, а глупавите с политика. Така или иначе първите управляват света. Имаш ли вече нова идея?:)))
От един час има група безработни - предизборния щаб. Тъкмо се ядосват, че си ме разубедила, но аз им обясних колко си точна. След малко ще им мине.
От един час има група безработни - предизборния щаб. Тъкмо се ядосват, че си ме разубедила, но аз им обясних колко си точна. След малко ще им мине.
Разбирам недоволството и разочарованието им. Предай им от мое име, че всяко зло е за добро и като за начало ще разбием мобилния олигопол. Ще направим едно огромно АД с всички безработни. Е, няма да има печалби за разпределяне между акционерите, но пък всички ще си говорим безплатно в рамките на нашия оператор. Това ще е краят на недоразуменията, наречени Мтел, Глобул и Вивател. Два милиона акционери, не е ли велико?
Настоящият премиер е пример за желязна психика. Не мисля, че друг би издържал дълго да бъде така всеобхватен.
При бизнесмените се стреля повече, а когато няма възможност да се стреля направо се слагат бомби. Определено е по-опасно.
Смяташ, че "внушавам" нещо грешно и петня името на едни честни и доблестни хора ли?
Обикновено първите са тези, които се опияняват лесно и идеализмът им мутира в диктатура (Мусолини; комунистическите страни), а от вторите излизат съвестни политици. Както казах обаче, това е една много рядка порода, за съжаление.
Хубав уикенд на всички.
10.06.2012 15:39