Прочетен: 14630 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2011 10:11
Задавали ли сте
си въпроса защо след насилствената смърт на някой диктатор брутални снимки /и
видео/, показващи мъртвите им тела и задължително лицето в близък план,
обикалят света със скоростта на светлината, предизвиквайки бурни емоции в широк
диапазон – от гняв и ярост до възмущение и съчувствие?
Такива снимки остават в интернет
пространството и вече има цяла галерия от тях – Мусолини и любовницата му,
обесени надолу с главата, Чаушеску и съпругата му с тела направени на решето от
куршуми, Садам Хюсеин в найлонов чувал с открито лице и окървавената физиономия
на Кадафи. Целта на тези снимки е една – да убедят обществеността, че
диктаторът е мъртъв и да наградят техните жертви с червеното цвете на
възмездието. Като че ли всичко е ясно.
Но ако този човек не е твоят диктатор? Ако не е направил нищо нито на теб, нито на близките ти? Ако дори доскоро не си знаел и първото му име, защото са ти го представяли като президентът на Либия, а не като диктаторът, извергът, оня, който реже ръце по площадите? Тогава ти – чужденецът, виждаш само едно поругано, смачкано тяло, покрито с кръв или червена боя, кой знае...и изпитваш възмущение и съчувствие...
Човешкият мозък е устроен така, че когато наблюдаваме друго страдащо същество, човек или животно, той реагира с емпатия /съпреживяване, съчувствие/. На езика на невробиологията това означава, че в него, благодарение на огледалните неврони, се активират същите центрове, които биха се “включили” ако ние самите изпитваме болка. Това е причината някои хора да не могат да гледат кръв. Особено силно е това чувство ако страдащият е близък или любим на нас човек. Тогава можем почти “физически” да усетим за миг болката.
Защо тогава убиецът не го боли, когато наранява жертвата си? По-различен ли е неговият мозък? Едва ли. Ако запитаме криминалните психолози, те ще ни отговорят, че убийството на непознат човек е свързано с т.нар “дехуманизация на жертвата”. Убиецът точно в този момент не счита жертвата си за човешко същество. Тя може да е циганин, проститутка, скитник, възрастна жена... диктатор. В зависимост от нагласите, убежденията и ценностна система на извършителя на насилственият акт.
Възниква въпросът трябва ли подобни изображения изобщо да бъдат разпространявани? Особено като се има предвид, че ще бъдат разгледани от доста деца, които много малко или по-скоро почти нищо не разбират какво се крие зад човешката жестокост и жажда за отмъщение, нямат представа какво е политически театър и до къде стига неговата бруталност. Те могат да изпитат едниствено и само страх и ужас при вида на някой, бит толкова жестоко от озверяла, виеща религиозно тълпа. Възрастните ще разберат и въпреки това ще се почувстват погнусени и отблъснати. Някак не мога да си представя нормален човек, който ще изпита радост и удовлетворение от подобна гледка, дори ако тя олицетворява справедливост и освобождение.
И ако диктаторите умират само веднъж, то ние
и нашите деца ще умираме по малко много пъти, гледайки тези кадри, които
елегантно минават и през фитрите за насилствени сцени в интернет и през широко
пропускливото, търсещо сензации и тръпка медийно “благоприличие”.
***
Тази пулсираща
светлина ще активира група неврони в мозъка на мишката, превръщайки я в
безмилостен агресор.
***
Малките деца не правят
разлика между телевизионно и истинско насилие.
***
Наблюдаването на
брутални сцени снижава сензитивността у тийнейджърите към жестокост и насилие,
прави войниците по-склонни към жестокост и убийства.
Ще напомня, че доста хора не само не изпитват съчувствие, а дори преливат от удоволствие при такива гледки. Не е преувеличено и те никак не са малко на брой.
Това е един от начините, по които може да се обясни светкавичното обикаляне по света на такива кадри. Другият е сензацията.
Отблъскващите кадри на смърт са си отблъскващи, без значение от коя страна на барикадата сме :(
Hали видя какво направи оня с ножа и задника на Кадафи? За някои това e "купон".
Ще напомня, че доста хора не само не изпитват съчувствие, а дори преливат от удоволствие при такива гледки. Не е преувеличено и те никак не са малко на брой.
Това е един от начините, по които може да се обясни светкавичното обикаляне по света на такива кадри. Другият е сензацията.
Фараоне, знаеш ли защо много хора обичат да гледат хорър-и? Първо защото имат нужда от "тръпката" на страха, защото ние живеем защитЕн живот, но в миналото ни на диваци той е бил съществена част от ежедневието ни. И второ /няма да повярваш/ - заради облекчението, което ще изпитат, когато филмът свърши и забележат, че са на сигурно място в къщи. Нещо като "хайде да се пострахуваме в безопасна среда" :)
Същото е и с тези, които "преливат от удоволствие". Докато разглеждат кървавите снимки в подсъзнанието им се върти една мисъл: "Слава богу, че не съм аз".
Отблъскващите кадри на смърт са си отблъскващи, без значение от коя страна на барикадата сме :(
И при мен така, значи огледалните ни неврони са си наред ;)) Да, всичко е ясно - война и лудост и в такива моменти малко цензура няма да навреди. Някои медии имат доста изкривена представа за отразяване на събитията.
Вярно е. Един американски евреин-психиатър, който е бил в концлагер е казал: "Не е нормално да бъдеш нормален в ненормална обстановка." Ако видя някой спокоен и усмихнат човек да върви сред бомби и куршуми, сериозно ще се усъмня в него. :)
Ами ние сме си варвари. С IPhones.
В последният момент те пощадих ;))
Ще напомня, че доста хора не само не изпитват съчувствие, а дори преливат от удоволствие при такива гледки. Не е преувеличено и те никак не са малко на брой.
Това е един от начините, по които може да се обясни светкавичното обикаляне по света на такива кадри. Другият е сензацията.
Фараоне, знаеш ли защо много хора обичат да гледат хорър-и? Първо защото имат нужда от "тръпката" на страха, защото ние живеем защитЕн живот, но в миналото ни на диваци той е бил съществена част от ежедневието ни. И второ /няма да повярваш/ - заради облекчението, което ще изпитат, когато филмът свърши и забележат, че са на сигурно място в къщи. Нещо като "хайде да се пострахуваме в безопасна среда" :)
Същото е и с тези, които "преливат от удоволствие". Докато разглеждат кървавите снимки в подсъзнанието им се върти една мисъл: "Слава богу, че не съм аз".
Със сигурност и това го има.
Дано истинските садисти да са по-малко!
Ами ние сме си варвари. С IPhones.
Понякога наистина имам такова усещане. Добре, че е само мимолетно.
Поздрави за написаното!
Войните винаги са съществували. Просто не се говореше толкова и не знаехме колко отчайващо е положението.
Боже, няма ли край!
да, тези, които смятат, че може да ги застигне същото определено ще изпитат страх.
Поздрави за написаното!
Като се има предвид що за хора са либийските бунтовници и какво преживяват едва ли е чудно, че някой от тях е решил да не чака съдът да се произнесе. Абсолютно си права - агресията е като бумеранг и винаги се връща.
Поздрави и на теб :)
Арестувахме фалшификаторите /цялата партия, без изключение/ и сложихме надпис в кръчмата: "Чети дребния шрифт".
ПП Една заплата е ОК, просто наблегни на нулите й :DD
ППП Преди десетичния знак. ;)
Боже, няма ли край!
Положението е много зле. Няма да ходим на море там догодина. ;)
Шефе, и на мен ми изглежда по-червенокоса от допустимото. Ще я наблюдаваме.