(Ох, така май не е добре...)
Имало едно време една гора, пълна с добри феи. Една от тях била толкова добра, че правила добрини без да се замисля... или – първо ги правела, после ги мислела...
(Така пък въобще не е добре...)
...
А Пепеляшка като разбрала, че Принцът организира бал... се подмокрила... от сълзи. Дълбоко в себе си много искала да отиде, та той да я види и, естествено да се прехласне по кой? – по неяяя, обаче още по-дълбоко в себе си знаела, че е едно много бедно (ама не – духом, само не духом!) същество и не може да отиде на тоя тъй сакрален бал... Защо ли? Ами защото по такива места се ходи подобаващо облечен. А Пепеляшка знаела, че е всичко друго, но не и подобаващо облечена...
...Плачейки на един дънер край пътя за гората (да я питаш защо точно там се е кротнала да циври...), надула главите на не една и две скромни твари горски... Шумът от нечовешката й мъка стигнал и до вълшебните уши на... кой? На добрата фея, разбира се. Добрата фея, разбира се, хукнала тозчас да се възползва от сетния шанс да стори какво? Доброоо.
- Защо плачеш, Пепеляшке? (Не, че не знам, ама ти си кажи, кажи си...)
- Къ щяло да не плача, добра фейо... – шмръкнала Пепеляшка едър сопол –
ти да си на мойто... такова и ти шъ ревеш...
- Не разводнявай репликите, чедо, некои читатели са по-разсейливи...
- Принцът организира бал...
- Чух аз, чух... И ти искаш да идеш?
- Къ щяло да не искам? Ония кикимори – заварените ми сестри – как
искат? Ама те и да не искат, ще идат...
- И ти ще идеш!
- С кво? Виж ма ква съм дрипла. Срааам...
- Ето тука, тоя вързоп видиш ли го? – току Добрата фея измъкнала изпод
полите си един вързоп, златновезан такъв, жълтичък ...
- Да. Даваш ли ми го?
- Твой е. В него ти е вълшебната рокля, чедо. Обаче! В дванайсет часа
точно става на зелеви шумки, да знайш, да съ не отплеснеш...
- То туй хубаво, фейо, амааааа – шмръкнала сетен сопол Пепеляшка – за
кво ми е рокля, кът си немам, горкана аз, обувчицииии...? Боса ли шъ припкам по принцовия балатум, сестроооо?
- То там е с паркет, чедо... Няма да си боса. По-тихо реви, че мъ изнервяш
и шъ омешам вързопите тука... А! Ей го правилният, на!
- Обувчици ли има вътре? Ама две ли са? На кво съ превръщат?
- Две са. Не съ превръщат... Едната обаче требва да затриеш на връщане,
знаеш, нали?
- Знам, знам... Ама мечта е туй с бала, сестро, мечта е... Гола и
неосъществима...
- Е, ся, гола. Рокля и обуща за чудо и приказ ти дадох. Фея съм аз, не –
лукова глава. Вълшебството е гарантирано. Съмнения нямай, чедо...
- Съмнения нямам аз, ама друг дерт имам...
- Давай, че брадясах с тая добрина...
- У мензис съм... Шми текне по никое време, знам съ аз, теклива съм си,
шса изложа кат истинска Пепеляшка... И Принцът шма разлюби преди да мъй залюбил... Горкана ааааз...
- У, изчека ми се чекалото дорде го речеш. Ей ти още един вързоп...
- Тия твойте кърпета немат свършване...
- Немат. Добра фея ли съм аз или на петела шията?
- Тука кво има?
- Тампонче. Не казвай, че не тъ уцелих право в нуждата...
- Уцели мъ. Предавам се. Готова съм. Отивам да съ приготвям, че...
- Тичай, чедо, че таз приказка шъ свърши преди да е почнала кът хората...
...
А Горското джудже се разхождало по пътечката... същата тая пътечка и току се спряло до същия тоз дънер, дето плачела... Добрата фея... (...ама туй след няколко деня, де...)
- А!? Фея...
- Ммм, фея съм... Добра фея съм аз..., най-добрата, дорде не речеш...
- И, що плачеш кът си толкоз добра, ма, како?
- Ми, шси кажа пък... Пепеляшка много искаше да отиде на бала на Принцааа...
- Аха... бала на Принца... Чух, че некакъв сакатлък станал на тоя бал... Неква бомба избухнала по никое време – у късните доби...
- За всичко, що й дадох, й казах, че е вълшебно...
- Добро си сторила...
- ...само забравих да й река, че в дванайсет часа точно тампончето шъ са превърне в тиква, (...ама от тия най-едрите – дет са кат на банкянски пожарникар главата...) да го махне преди това...
- Аууу...
- Ау, я! Да се таковам у добрата фея...
- Ъ... Ти шъ са таковаш... Аз не мога ли...
КРАЙ.