Разберете .... в живота ми не се месете Не разбрахте ли Че за мен сте без значение Независимо от вашето влечение Да редите ме насам, натам … И докога така !? Незнам … ?!? Защо решихте, Че сте тъй значими И за всекиго така забележими … Че всеки с вас ще се съобразява ?!? От къде такава самозабрава ?!? От къде дойде вашата заблуда, Че думата ви само ще се чува ?!? Че мнението ви е тъй миродавно …. Това е толкова забавно …. Нима това не е ниско самочувствие Или прикритото безчувствие, На натрапчивото …. поведение На един … дебил Който се е прикрил Зад маската на мазната, ласкателна … „доброта” Която уж помага ни в беда, А всъщност, жадно иска да вреди… Ходете в дупките си като преди … Кой на светло ви показа … Та даже и акъл да давате ви каза … Нима си нямате живот … Та моя тъй ви се живее … Е сори ….. няма как да ви се отдаде … Както казвате „не сме като теб перде …” Е ми …… нека и така да е … Само от мене се махнете … И на мира най – после ме оставете … При мен … нещо не ви се получава … Намерете друг да ви забавлява ...
И ....... накрая …… Направете ми една услуга … Кой на какъв ще се преструва …. Не на мен, а на себе си помогнете … Най после вземете и се погледнете … През чуждите очи … И тогава, сам за себе си да прецени … Дали трябва друг да го цени … И колко струва сам да си реши  ….

Всеки иска да е е значим, а егото му казва , че е "най великия". Така оцеляват много хора.... А всъщност , всеки е значим , по своему..... Колкото и "малък" да е човек , все пак има право на живот и мнение. Мъдрите са търпеливи и снизходителни..... Лузерите съдят, обиждат и нараняват, защото са...... лузери благодарение на това , че са мързеливи, бездейни и заравят дарбите си защото така им е по лесно........

Лошото е, че все повече, прости, мързеливи, бездейни, безидейни, кухи и незнам още как да ги нарека „хора” стават все по-„значими”, „важни” и се издигат все по-нагоре в обществото на непокрито самочувствие и трупане на дивиденти на гърба на „незначимите и малките” … и как да караме децата си да имат ценности, мечти и стремежи, когато около тях се цени и лансират пошлостта, безгръбначието, простотията и какво ли още не ……. Как да ги накараме да не се чувстват аутсайдери само защото, ги учим на правилните и истинските неща в живота ….. и когато самите ние сме свидетели на това колко трудно е да се бориш с вятърни мелници, за да си останеш дори и „малкия, значим човек”, но с вдигната глава …….