Както знаем приказките са страшни
истории, разказвани на малки деца, с цел да ги подготвят за четене на вестници.
Типични за тах са кръвожадните сцени, пропити с насилие, както и алчните, безскрупулни
персонажи, които биха ритнали и паничка
мляко на сляпо коте. Поради съмнителната си нравствена и художествена стойност
приказките, без съмнение, са напълно неподходящи за невинните детски уши. Освен
това тези историйки са и ужасно неправдоподобни. Редица неоспорими исторически
факти доказват тяхната несъстоятелност по безспорен начин:
Малко преди да отнемат лекарските му права, придворния лечител на
Спящата Красавица признал, че може и да й е предписвал сънотворни от време на
време, но в никакъв случай не е спала цели сто години. Освен това той определя
външността й по-скоро като посредствена. Има сведения, че самият принц често я
наричал зад гърба й “спящата краставица”.
Друга
измислица клевети безобразно една бедна възрастна жена, че си хапва малки момченца
и момиченца. С какви зъби, мили деца?
Още малко ще я набедят, че тренира безмоторно летене, а къщата й е на кокоши
крака. Дори и най-невръстният сополанко би преценил, че кокошите крака не могат
да издържат тежест, по-голяма от тази на една тухла четворка, а използването на
безмоторни уреди в гористи местности е невъзможно поради склонността им да се
оплитат в клоните на дърветата.
Ако
това бяха индиански приказки винаги можем да обясним безсмислиците в тях с
действието на шаманските гъби и други средства за разширяване на съзнанието,
които волните индианци позвали безразборно като хранителни добавки. Но в случая
става дума за европейски приказки, което пък поставя под съмнение качеството на
гъбите в Европа.
Една от най-безвкусните лъжи е приказката за Червената Шапчица. Позната
ви е - за онова отвеяно хлапе, което една питка и бутилка вино не може да
занесе без да си намери белята. Истинската история за Червената Шапчица обаче е
толкова ужасяваща, че никой разказвач не
би посмял да я прошепне дори на дъното на пресъхнал кладенец.
И така, преди много, много години съществувал Орденът на Червените
Шапчици. Те пазели тайната му с цената на живота си и нарочно разпространявали
мита, че са малки безпомощни момиченца:
Орденът на Червените Шапчици бил тайна древна организация с нестопанска
цел, предвестник на днешните ловни дружинки и основната му цел била намаляване
популацията на вълците. При вида на Червените Шапчици козината на всеки средностатистически
вълк настръхвала и той побягвал позорно през девет земи в десета, скимтейки
като малко кутре. Гербът им изглеждал така:
”НИЕ ИДВАМЕ ПОДГОТВЕНИ”
Организацията се издържала от продажбата на изделия от естествена кожа - кожени яки, портмонета, чанти и бутикова бижутерия от зъби и нокти. Ловували нощем, в недостъпни планински местности и били перфектни стрелци. Запазени са доста снимки на тези невероятни ловджийки. Можете да разгледате някои от тях и да прецените сами на какво да вярвате.
За съжаление историята не казва как и кога се разпаднал славният Орден
на Червените Шапчици. Някои историци считат, че безмитния внос на естествена
коприна от Китай станал причина за девалвация на цената на кожените изделия, а
златото от Аляска и черните диаманти довели до нови модни тенденции в
ювелирното изкуство и никой вече не търсел самобитни костени накити.
Злите езици твърдят, че
последните Червени Шапчици продавали безценните си оръжия за няколко медни
монети, които вечерта профуквали в кръчмата, на една маса със своите бивши
жертви.
Червени Шапчици са били засичани и в наши дни, но не и от свидетели,
заслужващи доверие:
В Чешърския Музей на приказните изкуства е запазена картина на неизвестен художник-сюрреалист - един от последните спомени за славното минало на великолепните Червени Шапчици:
Ах, тази загадъчна спирала!
МАНИПУЛАЦИИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПО ОТНОШ...