Ако сте чели “Моята борба” в оригинал /не цензурираният превод, който се разпространява/ може би сте забелязали някои странни недомлъвки, които Фюрерът вмъква между редовете, цитирам: 

“Има един генерал с фес, който е толкова секретен, че дори собствената му майка, с кодово име “Малката вестникопродавачка” не му дава име при раждането. Обикновените хора го наричат помежду си  “Този, чието име не трябва да се драска по стените на тоалетните”...аргхххх.....Не мога да пиша повече, ТОЙ подслушва мислите ми!!!” 
От този кратък пасаж научаваме, че в Гестапо е имало човек, който всявал страх дори у самият Фюрер, за който историята естествено си мълчи.

    По време на събиране на фактите за Нюрнбергския процес, камериерът, който отговарял за изтупването на праха от чехлите на Хитлер бил подложен денонощно на особено жестоки мъчения, включващи омазване с маргарин, овалване във фъстъци, карамел и шоколад. /По-късно мъчителят започнал гаражна търговия със сладкарски изделия и нарекъл фирмичката си “Sneakers” /от англ. “тези, които се промъкват тайно”/, защото му харесвала мисълта, че ще  убива милиони неподозиращи хора от диабет, атеросклероза и всякакви други социално значими заболявания/.

   Та, камериерът с очи, лепнещи от карамел, уши, пълни с шоколад и стомах, подут от фъстъци не издържал и малко преди да изпадне в инсулинова кома, признал че веднъж срещнал за кратко тайнственият генерал, но само служебно, за да му предаде оставеният за почистване фес. При разпита бил съставен и фоторобот:

 

    Много ясно, че повече никога и нищо не се чуло за този мистериозен субект. Някои историци смятат, че потомците му са живи, дебели и носят фес по пълнолуние. Принципно може да са навсякъде, затова вместо да ги търсим, завършваме с един ноо як виц за нацисти:

“Каква е разликата между гестаповец и морска котка?

Едното е грозно, разплуто, приличащо на задник, хранещо се с мекотели по дъното. Другото е риба.”

 

И още един, не за нацисти:

 "Какво може да е по-лошо от министър-председател?

Компетентен министър-председател”

 

 

 

 

 

Виждам, че си добре подкована откъм история.
Аз също знам приказка, ама е по-кратка.

Имало едно прасе Делянчо. В началото бил малко сладко прасенце, но тъй като хапвал здраво, много бързо се превърнал в Дебел Прасугел. И колкото повече плюскал, толкова повече искал. До деня, когато изял дори Държавната Трапеза. Едва тогава на хората им накипяло и ..... зарадвали Дядо Kоледа с него.

дамм, майките разказвали тази приказка и завършвали така: "А сега, слънчице си изяж хубавия спанак и вкусния био морков, че прасенцата от Дебели Алчни Нагли Свине чуват и виждат всичко. Хорър, братче.

ПП Започнах да мисля за Цветанов като за Джеймс Бонд, а за Трактора като за Лучияно след тази номинация. Моля, някой да ме събуди :))

В този си вид Делю Хайдутин прилича на един даскал списващ блог, седнал върху противотанкова мина.

Истинска перверзия!

Това показва, че комунистическо-турската мафия вече съвсем се е самозабравила и не й пука от последствията. В противен случай щяха да предвидят каква ще е реакцията.

Казвахме, говорихме, обяснявахме ... Нъц! Hякои си правиха оглушки. Станишковци и местановци използваха вродената глупост и алчност за да разправят, че протестите не били срещу тях. Демек забравили сме магариите им.

Ето го резултатът!

много тъпо от тяхна страна, защото днес за първи път видях само единодушни коментари под новината и повечето от тях призоваваха за превключване към "активна гражданска позиция" - от нанасяне на тежки телесни повреди до летален изход /за по-революционно настроените/.
Тия политици не се ли сетиха след атентата срещу Доган? Тогава пак имахме единодушни коментари: "Язък, че пропусна...тц, тц"!

Делю Хайдутинът на кюфтетата, изяжда 60 наведнъж, с една ръка. Тоя ще взриви мината, която според военния ни специалист до 200 кг не се активирала.

ПП Даскалът сега чете: "Дзън и изкуството да стреляш с лък" :)

:-)