Прочетен: 11286 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2011 12:00
“Стани, стани юнак балкански. Идва време за избори, пак ще го проспиш” – тихо шепнеха Свободата и Достойнството в ухото на дремещия български лъв.
“Ммм, още малко! Тъкмо сънувам как сме излезли от Кризата и сме станали членове на Европейкия съюз. Заплатата ми е 5000 евро, карам чисто новата си немска кола на лизинг, испанският ми шеф ме боготвори, защото съм най-умния, а българската бира е номер едно в целия свят. Всъщност 98% от БВП се дължи именно на бирата, 2% на сладоледа – няма такъв икономически растеж! Китайците ги ударихме в земята – издигнаха Втора велика стена - на срама и се скриха зад нея да не ги вижда никой.”
“Събуди се, човече! Това е сън, илюзия, няма да се получи ако ти не направиш нещо!”
“ Аз ли? Какво мога да направя аз – дребния човек. Политиците са маскари още от времето на Алеко. Пък и нали избрах Бойко, той ще ги набие всичките!”
Свободата и достойнството се спогледаха.
“Остави го да си доспи – каза Достойството – не можем да се занимаваме само с него, чакат ни стачки и войни, на които хората са готови да умрат за един по-добър живот.”
“Прав си –
въздъхна Свободата - ще наминем след двадесетина години пак, дано децата му да
са по-будни”
Свободата и Достойнството на пръсти излязоха от неуютната бърлога на балканския лъв и прикрехнаха тихичко вратата след себе си.
“Защо така се получи с тези хора? – замислено попита Достойнството - Уж искат всичко, а когато не дремят само ругаят и се оплакват? “
“Те живеят в света на илюзиите и лъжите - обясни Свободата, оглеждайки табелите и зави по посока на една от тях с надпис: “Близък изток”
- От една страна така им е по-лесно, от друга – така са свикнали. Всички техни управници от втората световна война насам са ги лъгали, обещавали са им благополучие и просперитет, а в същото време са присвоявали плодовете на труда им и са ги държали на ръба на оцеляването. Те просто не познават друг живот и дълбоко в себе си не вярват, че може да е по-различно. Смятат, че така е устроен света – алчен и несправедлив.”
“Смяташ, че са се предали на умората и апатията?”
“Не точно. Част от тях наистина се чувстват обезверени и апатични. Умората превзема предимно хората в зряла възраст, които са претоварени с ангажименти и отговорности. Когато тази умора се натрупа и стане прекалено голяма се появява апатията и оттеглянето. Те за защитна реакция на психиката срещу непосилното натоварване. Но когато това продължи прекалено дълго апатията се трансформира трайно в безразличие и негативизъм.
Младите хора не са уморени, но и не са особено ангажирани политически - те току що са навлезли в света на големите и смятат, че никой не приема мнението им насериозно. Те са индивидуалисти и смятат, че спасиш ли себе си си спасил половината свят. А и младостта е време за забавления, както и за полагането началото на много важни неща като образование и кариера. Младите хора са прекалено заети със себе си и това е нормално. Социална и политическа ангажираност се очакват от тях едва с навлизането в третото десетилетие.
Възрастните хора следят процеса по-скоро като наблюдатели, въпреки че по навик гласуват активно. Тъй като в България ейджизмът е доста разпространен, подсъзнателно у тях е затвърдена нагласата, че са втора ръка хора, от които нищо не зависи: “Нека децата се оправят, тя нашата песен вече е изпята, но поне те да живеят добре”. За оттеглянето и липсата на самочувствие и увереност у възрастните хора до голяма степен имат значение и ниските пенсии. Трудно е да поддържаш самочувствие и себеуважение с 4 лв. на ден.”
Достойнството почеса рошавата си брада и придърпа единия от ръкавите на пурпурната си роба, който упорито се влачеше в прахоляка.
“Като спомена ниски доходи – продължи то - всички се оплакват, че парите не им стигат, а никой не стачкува. Не е ли това логически абсурд?”
“Не. Формирането на робска психика, ангажирана всекидневно с физическото оцеляване е много важен момент. Не може да рискуваш работата си и да излезеш на улицата на някакъв случаен протест. Семейството ти разчита на теб, а опашката на безработните е дълга. Народното недоволство е като вълна, много мошно и помита всичко пред себе си. Тази материя обаче отдавна е изучена и методите за контролирането му са всеизвестни. Никоя уважаваща себе си власт няма да позволи истински огранизирано, масово протестно движение. Методите са лесни – протестът се разбива се на малки групички, арестуват се за назидание няколко от участниците, подкупват се или се разколебават лидерите, “протакат” се преговорите, докато стачкуващите се изморят от бездействието и нищослучването. Спомнете си протеста за “дупките”. Междувпрочем зимата е особено опасен сезон – високите сметки и сезонната депресия, която лесно може да прерасне в агресия, са взривоопасна комбинация. Затова всяка страна следи много внимателно прага на бедността. Доказано е, че под определен минимум хората огладняват истински и започват революциите. По тази причина правителствата се стараят да подпомагат с държавни средства крайно нуждаещите се групи от населението.”
“Някои твърдят, че българите са станали прекалено големи индивидуалисти и егоисти. Не е това коренът на всички злини?
Свободатата
въздъхна и впери поглед в далечината, където се мержелееше статуя с високо
вдигната ръка, държаща факел. От далеч видението изглеждаше като фата моргана.
Не се виждаше много ясно дали е факел или бомба.
“Българите въодушевено замениха остарелите социалистически ценности с капиталистическия идеал. Но сякаш не разбраха смисъла на думата “индивидуализъм”. Да се издигнеш сам от дъното /self-made millionaire/ не означава, че трябва да го направиш, газейки другите. Този модел обаче се наложи от мутрите и все още е популярен. Истинският индивидуализъм не изключва грижата за другите и общността, защото ти си част от тях и това е неизбежно. В противен случай се получава нещо като луксозно триетажно имение по средата на циганско гето. Но в България са свикнали на подобни гледки.”
“Искаш да кажеш, че българите си заслужават политиците?”
“Не, в никакъв случай. Макар, че основен проблем на българина е, че все още търси архетипа на Спасителя в лицето на лидерите си. Герой, с легендарно минало, който ще помете лошите и ше се възцари ред и справедливост. Красива приказка, която доведе на власт и Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов. Скоро след това избирателите “погледнаха краката на идола си и видяха, че са глинени”...Политическата сцена и участниците в нея не са само плод на избора и участието на никой народ. От значение е конкретната политическа ситуация, която има и международна макрорамка. Не е толкова просто и не е само избор. Но е избор да имаш гражданско съзнание и да реагираш правилно и адекватно. Спомни си това, когато даваш 20 лв. на катаджията. От малките неща тръгват и големите. А и го правиш пред очите на децата си.”
"Да, живей достойно ако искаш да си свободен – май това изчерпва всичко".
Достойнството се загледа в прашния път. Отдясно бе разположена чисто нова сграда и паркинг, покрити с блестящи пясъчни прашинки и капчици петролни изпарения
“Я виж!
Макдоналдс и Шелл на средата на
арабската пустиня. Не е ли чудесно това? Огладнявам от толкова много философски
размисли, а и в тази жега съм готов на всичко за една кока-кола. Ела с мен, после ще ги спасяваме тези араби. И без това няма да стане бързо.”
ДАНС и защитните мрежи
Тъй като отиваме на избори,пак стар пост...
Помен на мисълта
Израел, рано сутринта в петък местно вре...
Виждал ли си разгневен балкански субект? Гледката вдъхва страхопочитание.
19.07.2011 18:18
Няма такова нещо като политическа народопсихология. Народът не се състои от политици та да има определена политическа психология. Това, че политическата върхушка и пропагандата убеждават хората да гласуват, не ги прави политически активни.
Хората са си хора, какво искате от тях? Икономиката ви е все на устите, да сме били като "развитите" страни. Колко от вас всъщност знаят какъв е живота там, за да го пожелаят?
А колко от вас са били заети истински в политиката?
Свободата и Достойнството нямат нищо общо с политиката, употребата им в есето е самоцелна.
Ако някой всъщност може да погледне на нещата обективно ще прозре, че хората всъщност са много прави като не са политически активни, щото всичко е бош лаф и тук и в "развитите" страни.!
Браво, сладурче! Много точно изказване.
С няколко думи на всички стана ясно какво имаш предвид.
А други с цял ферман нищо не казаха.
ddiaries, дълбок - не, но дълъг - да!
ама разбрах какво искаш да кажеш - viva la posting, нали? :)))))))
Няма такова нещо като политическа народопсихология. Народът не се състои от политици та да има определена политическа психология. Това, че политическата върхушка и пропагандата убеждават хората да гласуват, не ги прави политически активни.
Хората са си хора, какво искате от тях? Икономиката ви е все на устите, да сме били като "развитите" страни. Колко от вас всъщност знаят какъв е живота там, за да го пожелаят?
А колко от вас са били заети истински в политиката?
Свободата и Достойнството нямат нищо общо с политиката, употребата им в есето е самоцелна.
Ако някой всъщност може да погледне на нещата обективно ще прозре, че хората всъщност са много прави като не са политически активни, щото всичко е бош лаф и тук и в "развитите" страни.!
следя от време на време блога ти и познавам донякъде идеята ти за "няма това, няма онова" В тази връзка и нас ни няма, ако задълбочим нещатата отвъд чехълчетата и зелените еуглени. Всичко опира до Понятията, които представляват някаква конвенция между хората, че това, което го няма, но го преживяваме като сетивност или имаме нужда да обозначим нещо абстрактно, ще го наричаме еди как си.
Никъде не съм споменавала развити страни, призиви към гласуване и т.н. Аз лично искам от хората да престанат да се лъжат и крадат един друг. От продавачката в магазина, през шефа й, боса на веригата, депутата, президента, папата. Така нещата ще си дойдат много бързо на място и няма да има нужда хора като теб да планират усамотяване извън "цивилизацията", защото няма да има нищо, което да ги дразни, въпреки, че не съществува.
Естествено желанието ми е неизпълнимо, което прави постинга безсмислен, но това е друга тема :)
.
:X
Малко е да се каже, че ми е харесал, честно: възхитен съм!
Че и за теб.
Мале-мале...:)))
Шшттт! :X