Гениален талант или гениална измама? Новият Пикасо или обикновени детски цапаници?
Това е една любопитна история, която разбуни духовете в артистичните среди и ги принуди да прекарат немалко безсънни нощи над въпроса какво всъщност представлява изкуството и дали цената на една картина е толкова, колкото някой е готов да плати за нея.
Едно е сигурно - тя е само на 4 години, а вече има 30 000 $ в своето
прасенце-касичка от първата си изложба.
“Случаят” на малката Аелита Андре започва преди две години в Мелбърн,
когато фотографка от руски произход показала на директора на галерията Fitzroy няколко абстрактни картини на неизвестна художничка, на
име Аелита Андре и го помолила да каже какво мисли за тях. Директорът харесал
картините и се съгласил да ги представи на следващата изложба. Започнал да
промотира събитието, напечатал лъскави покани и публикувал рекламни снимки в
популярни артистични списания. И... тогава открил коя е тайнствената Аелита –
22-месечната дъщеря на фотографката!
Опитал се да се измъкне от
конфузната ситуация, оправдавайки се, че неговата галерия подкрепя изгряващи
артисти, но не и толкова малки. Също така казал, че изкуството трудно се оценява. Майката се
извинила, че не е искала да подвежда галерията - дъщеря й започнала да рисува малко след като
проходила, картините й се сторили различни от тези на другите деца и затова поискала
мнението му.
Бащата на Аелита обаче не се отказвал така лесно. Показал картините й на
художественият критик на едно от ония списания, в които била рекламирана
изложбата. Критикът ги оценил като “обещаващи абстракции, показващи отношението
фигура/земя на фона на азиатско червено”.../omg!/
След като узнал за възрастта на
“художничката”, хладнокръвно заявил, че не е изненадан и че е виждал много деца
да изразяват себе си чрез изкуството. Съгласил се да гласува доверие на момиченцето,
но ако заниманията й се провеждат безопасно, под родителски контрол.
Две години след тези
приключения, а по-точно през м.Юни, 2011 г., била организирана изложба в Манхатън с нейните творби под надслов
“Феноменът на цветовете”, която получила международен отзвук. Все пак Аелита
била най-малката “професионална” художничка в света. Критици и фенове били
изумени от чистотата на цветовете, невинноста и безгрижитето, което лъхало от
творбите и лекотата на изпълнението им. Аелита използвала акрилни бои, малки
детски играчки, топчета и други дребни предмети.
И тогава започнал спорът. Дали това е поредният случай на детски феномен,
дете-индиго, super kid
или глупава шега за сметка на артистичния свят? Картините на Аелита се
продавали от няколко стотин до няколко хиляди долара, което събудило
възмущение, че се комерсиализира и експлоатира един чисто детски продукт.
Вестниците побързали да я обявят за евентуалния бъдещ Пикасо. Това увеличило
интересът към картините й /и продажбите им/. Имало и хора, които не се
посвенили да извикат, че “царят е гол” и това са най-обикновени детски цапаници!
...Случаят с картините на малката
Аелита ме заинтригува и изгледах клипа й с интрес. Видях огромна разлика между
Аелита на две години, която цапа платното, изливайки цели тубички боя или
пръскайки по него с различни цветове, стържейки после с четката, тъй като е
твърде малка и фините движения не й се отдават. И между Аелита на четири години,
която освен типичните за нейния стил цапане и пръскане, подбира боите,
включвайки ги в една пъстроцветна игра, допълвайки картината с фигура на конче,
маска или рошаво топче, експериментираща, критична и любопитна, замислена и
безгрижна. В простичкият начин, по който детето опредметява материалите,
струпани около него се усеща емоцията, а абстракционизмът е предаване на емоция.
Усещах и лекотата, това, което източните философии наричат “без усилие”, защото
не е ли точно това истинската същност на изкуството – да изразиш себе си, с
лекота, със средствата, с които разполагаш.
Картините на момиченцето се определят като абстрактен експресионизъм. Дали “малката
Аелита” е комерсиален продукт, създаден чрез подходяща реклама или е “новия
Пикасо”, това е въпрос, който времето ще покаже.
Ако Пикасо хвърляше по някой поглед отгоре би промърморил: "Този стил ми е познат...Страшно ми напомня за добрия стар Джаксън" ;)
Виждал съм подобни картини и от големи, признати имена.
Защо те да са изкуство, а нейното да не е?
Нека твори!
06.09.2011 14:47
Виждал съм подобни картини и от големи, признати имена.
Защо те да са изкуство, а нейното да не е?
Нека твори!
И хората така казават: "Нека твори, но да не продава, защото никой не купува нашите картини. Измама!" :))) Завистливи души има навсякъде явно.
Далеч не е единственото. Родителите й са хора на изкуството, дали са й собствено ателие и разрешение да се цапа с акрилни бои колкото пожелае. Много малко деца имат шанс да опитат в такава среда. Мисля, че има чудесно цветоусещане и е ходила на уроци след втората си година, ще видим как ще се развие нататък. Определено й харесва и има талант, което е едно добро начало.
Това ми хареса и на мен. Картините й са малко като петната на Роршах и всеки може да "вижда" в тях различни неща. :)
Поздрави!
Много е естествена, преди време бях видяла най-малкия модел - момиченце на 2, умишлено силно гримирана като кукла и поставена до една кукла със същите дрехи. Беше бррр! зомби ефект. Тук случаят е друг :)
Виждал съм подобни картини и от големи, признати имена.
Защо те да са изкуство, а нейното да не е?
Нека твори!
И хората така казават: "Нека твори, но да не продава, защото никой не купува нашите картини. Измама!" :))) Завистливи души има навсякъде явно.
Каква измама? На снимаката нали се вижда, че рисува в присъствието на други хора.
Веднъж закачили картина на Пикасо във фоайето на сградата на ООН. Ценители и познавачи коментирали, какво е искал да каже художника.
Накрая, след години, влязъл и Пикасо. Видял картината си и казал, че е закачена наобратно :)))
Останалото е зависи от нашето възприемане.
здравия разум преди всичко! Това, че някакви спекуланти /анатема!/ са купили по 200$ картини, които си мислят, че утре ще продадат за 200 000, не може да излъже вас и мен! Не, невър! :)))
Най-големия довод, че това не било изкуство е, че авторът нямало идея, послание, творческа мисъл. Как да няма? Много ясно чух детето на клипа да казва /в момента, който излизваше синята боя до розовото конче;)/ "Ето дорога..." и после спомена май нещо за гъбки. Посланието е: "Не гази гъбките, а си върви по пътя, за да не те срита кончето" :))) /joke
Ако е измама и мине номера, подозирам, че следващият Пикасо ще е в ранна бебешка възраст на първата си изложба.
Виждал съм подобни картини и от големи, признати имена.
Защо те да са изкуство, а нейното да не е?
Нека твори!
И хората така казават: "Нека твори, но да не продава, защото никой не купува нашите картини. Измама!" :))) Завистливи души има навсякъде явно.
Каква измама? На снимаката нали се вижда, че рисува в присъствието на други хора.
Да, картините са си нейни, няма спор. Измама е, ако се опитват умишлено да я изкарат гений, за да олекнат джобовете на колекционерите. Макар, че могат да се сърдят само на собствената си алчност, пък и рисковете на колекционерството, един вид ;))
Веднъж закачили картина на Пикасо във фоайето на сградата на ООН. Ценители и познавачи коментирали, какво е искал да каже художника.
Накрая, след години, влязъл и Пикасо. Видял картината си и казал, че е закачена наобратно :)))
Ето, винаги съм си мислела, че господата от ООН са готини хора като цяло, само от раменете нагоре - пълен железобетон.
И аз харесах повече "цапаниците" от онези шарени тапети на Полок, да се чудиш какво е пушил ;))
Е, няма как, ние сме в страната на познавачите. Аз отскоро разбирам и от политика, остана ми футбола ;))
Останалото е зависи от нашето възприемане.
Така е, какво обаче е това, което кара другите да харесат картината? Някои казват - цветовете и емоцията, настроението, което създава, асоциации, спомени и да подхожда на дивана. Други- идеята, която стои зад нея, посланието. Вкарали са изкуството в някакви рамки и правила, композионни, цветови и т.н. "Учим" се за художници. Това е абсурд, начин да вкараш таланта на бъдещия художник в мисловни и цветови шаблони.
Може би не съм права, но ролите на всички възрастни в тази история ми бяха донякъде комични. Имаше само едно дете, което си играе с бои и е себе си и се получаваха интересни, хубави неща. Май това ми стигаше :)
***
"Най-скъпата картина в света представлява карикатура на пророка. Оценява се на няколко разрушени посолства." :D